Funny Games - Tеревенки
Trama
Funny Games - Tеревенки е австрийско-американски филм от 1997 г. в жанра черна комедия, написан и режисиран от Михаел Ханеке. Филмът проследява историята на двама млади мъже, Петер и Паул, които отвличат семейство - Джордж, Ан и техния син Джорджи - докато те са на почивка в хижа край езеро. Докато семейството се опитва да избяга от хижата, Петер и Паул поемат контрол и започват да играят извратени „игри“ с тях. Тези игри включват принуждаване на семейството да участва в унизителни и садистични дейности, като ядене на отвратителна храна или изпълнение на неловки танцови рутинни движения. Основната цел на младите мъже е да се забавляват, като манипулират и измъчват своите пленници. С напредването на филма моралът на семейството започва да се срива под безмилостните психологически мъчения. Джордж, бащата, се опитва да говори разумно с Петер и Паул, но те остават непреклонни. Ан, майката, става все по-отчаяна, докато семейството ѝ е разкъсвано от извратените игри. Джорджи, младият син, е подложен на още по-жестоко отношение, принуждаван да участва в унизителни дейности, които са едновременно сърцераздирателни и ужасяващи. Във филма Ханеке критикува обсебеността на съвременното общество от насилие, развлечения и воайорство. Двамата млади мъже, Петер и Паул, могат да бъдат разглеждани като представители на по-мрачните аспекти на нашето общество - потребители на бруталност, които се хранят от страданието на другите хора. Техните садистични игри служат като коментар за това как всички ние сме съучастници в увековечаването на насилието и жестокостта, често дори без да го осъзнаваме. Тъй като ситуацията на семейството става все по-отчайваща, филмът поема в тъмна посока към трагичен завършек. Funny Games - Tеревенки е провокиращо размисли и смущаващо изследване на човешката природа, което принуждава зрителите да се изправят пред собственото си съучастие в света около тях.
Recensioni
Hazel
Two Awkward Killers and an Unhappy Housewife
Chloe
Haneke is unparalleled in his exposure of the evil within humanity. Watching this film is an extreme experience. Few can escape this cycle of violence; perhaps Buddha, Jesus, and maybe even Gandhi.
Bridget
Haneke said that during the Cannes screening, the audience cheered and applauded when the female homeowner shot and killed one of the tormentors. But when they saw the film being rewound by the other tormentor with a remote control, the theater went silent. Everyone was stunned and at a loss.
Daniela
Haneke's experiment in "Funny Games" fails because he assumes an idealized audience, one entirely under his control. But as an independent, thinking viewer with agency, I must explicitly reject Haneke's didacticism and refuse to accept his shifting of responsibility onto me. Art portrays violence not because viewers inherently desire to consume it, but because of its own violent potential. So, artists, please do your job properly and refrain from telling me how to think.
Cora
Haneke is such a ruthless and merciless director. After the son is murdered, the long take uses a fixed camera position in a distant shot. The audience is consistently placed in this passive, objective perspective, observing the emotional state of the couple as they mentally break down. He refuses to give close-ups, refuses to move the camera, completely forcing the audience to genuinely experience and reflect on the relationship between violence and the media. The rewind-in-reality and direct address to the camera are equally brilliant, countless highlights throughout.
Fiona
Cruel and nihilistic, Michael Haneke's "Funny Games" is a thought-provoking thriller that examines the darkest aspects of human nature. With its rigid camera work and mundane pace, the film skillfully builds tension, making the audience feel just as trapped and helpless as the characters. The performances are raw and unsettling, adding to the sense of unease that permeates every frame. A brutal and unflinching critique of modern society's voyeuristic tendencies, "Funny Games" is a hard-hitting, unforgettable experience.
Adriana
A tense, unsettling, and socially conscious thriller, Funny Games scrutinizes the audience's relationship with violence and entertainment, presenting a scenario where two sociopathic youths subject a middle-class family to brutal "games". With an unnerving atmosphere and ruthless portrayals, the film critiques the voyeuristic tendencies of viewers and the blurred lines between reality and fiction. Beneath its surface-level shock value, Funny Games offers a thought-provoking commentary on societal desensitization and the manipulation of emotions for entertainment.
